Римляни 2
2
Божият съд за езичници и юдеи
1 #
Мт. 7:1-2; Лк. 6:37 Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. 3Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? 4#Прем. 11:23; 2 Пет. 3:9Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? 5Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. 6#Пс. 62:13; Пр. 24:12; Мт. 16:27; 2 Тим. 4:14; Отк. 2:23; 22:12Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: 7вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, 8но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. 9Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, 10а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, 11#Вт. 10:17; Деян. 10:34; Гал. 2:6; Еф. 6:9; 1 Пет. 1:17защото Бог не гледа кой какъв е. 12Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени. 13Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона#2:13 Мойсеевия закон., а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани. 14Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон. 15Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават. 16#Екл. 12:14; 1 Кор. 4:5; 2 Кор. 5:10Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.
Юдеите и законът
17Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш, 18знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона. 19#Мт. 15:14; Йн. 9:40-41Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак, 20че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината. 21#Пс. 50:16-21Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш? 22Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш? 23#Йн. 7:19Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона? 24#Ис. 52:5; Йез. 36:20-22Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците. 25#1 Кор. 7:19#Гал. 5:3От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан. 26Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване? 27И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона. 28Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта, 29#Вт. 30:6; Йер. 4:4а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето – по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.
Currently Selected:
Римляни 2: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013