Втора Ездра 4
4
Възхвала за силата на царя
1Тогава започна да говори вторият, който беше писал за силата на царя: 2„Знатни мъже, нима хората не са по-силни, щом като владеят земята и морето, и всичко, което е в тях? 3Но царят е още по-силен, той има власт над тях, заповядва им и те му се покоряват във всичко, каквото им каже. 4Ако им нареди да се изправят един против друг, те изпълняват; ако ги изпрати срещу неприятели, те тръгват, събарят планини, стени и кули, 5убиват и биват убивани, но не престъпват царската дума. И ако победят, донасят на царя цялата плячка и всичко, което са взели. 6Онези пък, които не ходят на война и не се сражават, обработват земята, а като съберат реколтата, дават на царя и един друг се подканят да си внесат царския данък. 7Царят е само един. Ако каже да се убива – убиват, каже ли да се освободи – освобождават. 8Ако пък нареди да бият – бият. Нареди ли да се опустошава – опустошават, нареди ли да се съгражда – съграждат. 9Когато нареди да се отсече – отсичат, когато нареди да се засажда – засаждат. 10Целият му народ и войската на него се подчиняват. Освен това докато той седи на трапезата, яде, пие или спи, 11те седят около него и никой не може да напусне заради своите дела, нито да му противоречи. 12Знатни мъже, нима царят не е най-силен от всички, щом така му се покоряват!“ И с това завърши.
Възхвала за силата на жените
13Третият мъж, който беше писал за жените и за истината – той беше Зоровавел, – започна така: 14„Знатни мъже, велик е царят, велики са и мнозина от хората, голяма е и силата на виното. Но кой е техен господар и кой властва над тях? Нима това не са жените! 15Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята. 16От тях са родени и от тях са откърмени онези, които садят лозя, от които се прави виното. 17Те шият дрехи за хората, те носят почит на своите мъже и мъжете не могат да живеят без тях.
18Мъжете трупат злато, сребро и какви ли не скъпоценности. Но щом зърнат жена, миловидна и красива, 19оставят всичко и се втурват след нея, гледат я с отворена уста и тя става за тях по-желана и от злато, и от сребро, и от всяка скъпоценност. 20#Бит. 2:24Мъжът оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се свързва с жена си; 21при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си. 22От това трябва да разберете, че жените властват над вас! Нима не давате на жените всичко, придобито с труд и мъка? 23Мъжът хваща меч и тръгва да граби и краде по пътищата, да плава по морета и реки, 24среща лъвове, скита се сред мрака. И каквото отнеме, открадне и заграби, носи го на възлюбената.
25Мъжът обича повече жена си, отколкото баща си и майка си. 26Мнозина са губили ума си заради жените и са ставали роби заради тях. 27Мнозина са загинали, пропаднали и съгрешили заради жените. 28Нима сега няма да ми повярвате? Ето царят е велик с властта, която има, и жител на друга страна не се осмелява да го докосне. 29Но аз видях него и наложницата му Апамина, дъщеря на славния Вартак, да седи отдясно на царя, 30да снема короната от главата му, да я поставя върху своята, а с лявата си ръка да удря плесници на царя! 31И при все това царят я гледаше с отворена уста. Ако тя му се усмихнеше, усмихваше се и той, ако тя му се поразсърдеше, той отвръщаше с ласки, за да се сдобри с нея. 32Знатни мъже, нима не са силни жените, щом постъпват така?“
Възхвала за силата на истината
33В това време царят и велможите размениха погледи, а Зоровавел започна да говори за истината. 34„Знатни мъже, жените наистина са силни. Голяма е земята и високо е небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небето и отново се връща на мястото си. 35Нима не е велик Онзи, Който върши това? Да, истината е велика и по-силна от всичко! 36Цялата земя призовава истината, небето я благославя, всички творения треперят пред нея от страх и в нея няма неправда. 37Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, неправедни са всички хора, пък и всичките им работи са такива; в тях няма истина и те ще загинат заради неправдата си. 38А истината пребъдва, остава винаги силна и ще живее и властва за вечни времена.
39Тя не търси разлика, кой какъв е; тя върши онова, което е справедливо, и отбягва всичко несправедливо и безчестно. Затова делата ѝ се нравят на всички. 40В нейната присъда няма несправедливост. Тя е силата и царството, властта и величието през всички векове. Прославен да бъде Бог на истината!“ 41Това бяха думите на Зоровавел. И навред сред народа се чуха викове: „Велика е истината, тя е по-силна от всичко!“
Наградата на Зоровавел
42Тогава царят му каза: „Поискай, каквото желаеш, ще ти дадем дори повече от уговореното, понеже ти се оказа най-мъдър! Ти ще седиш до мене и ще те наричат мой роднина.“ 43А Зоровавел му отговори: „Спомни си обета, който даде в деня, когато прие царството – да построиш Йерусалим 44и да върнеш всички взети от Йерусалим съдове, които Кир беше отнел, когато се закле да разори Вавилон, и обеща да ги върне. 45И ти се закле, че ще въздигнеш храма, изгорен от идумеите, когато халдеите опустошиха Юдея. 46За това същото сега те моля, царю, господарю мой, за това те умолявам и в това е твоето величие – моля те да изпълниш обета, който ти сам изрече пред Небесния Цар!“
47Тогава цар Дарий стана, целуна го и му написа писма до всички владетели, областни началници, военачалници и сатрапи – да го пропуснат, а заедно с него и всички, които отиват да строят Йерусалим. 48Написа също писма до всички местни владетели в Келе-Сирия, Финикия и Ливан да превозят от Ливан в Йерусалим кедрови дървета и да му съдействат при построяването на града. 49Писмено даде уверение за свободата на всички юдеи, които напускат царството на път за Юдея, така че никой от властниците – областен началник, сатрап или управител, да не ги безпокои по домовете. 50Царят разпореди още да бъде освободена от данъци цялата страна, която те владеят, а идумеите да напуснат селата, които са завладели. 51Освен това всяка година да се дават по двадесет таланта за градежа на храма, докато бъде построен, 52а за принасяните върху жертвеника всекидневни всеизгаряния, освен определените седемнадесет таланта, годишно да се дават още десет. 53И всички, които пристигат от Вавилон, за да строят града, да бъдат свободни – както те, така и потомците им, и всички свещеници, които се върнат. 54Царят написа и за издръжката на свещениците, и за свещеното облекло, с което да извършват богослужение. 55Писа още да се дава издръжка на левитите до деня, в който храмът ще бъде завършен и ще бъде построен Йерусалим. 56Издаде заповед да се дава заплата и храна на всички, които пазят града. 57Той изпрати и всички свещени съдове, които Кир беше вече изнесъл от Вавилон. Така той заповяда да се изпълни всичко, което Кир беше наредил да се направи, и всичко да бъде върнато в Йерусалим.
Молитвата на Зоровавел
58И когато младежът излезе, вдигна лице към небето и към Йерусалим, благодари на небесния цар и каза: 59„От Тебе е победата, от Тебе – мъдростта; Твоя е славата и аз съм Твой раб! 60Прославен си Ти, Който ми дари мъдрост! Благодаря ти, Господи на предците ни!“
Подготовка за завръщане в Йерусалим
61И като взе писмата, отиде във Вавилон и съобщи за това на всичките си братя. 62Те благодариха на Бога на предците си, че ги дари със свобода и позволи 63да отидат и да строят Йерусалим и храма, наречен на името Му. След това празнуваха с музика и веселие седем дена.
Currently Selected:
Втора Ездра 4: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013