YouVersion Logo
Search Icon

1 Книга на Царете 1

1
Елкана и Анна – родителите на Самуил
1 # Рут 1:2; 1 Лет. 6:27,34 Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.
2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.
3 # Изх. 23:14; Вт. 12:5-7, 16:16; И.Н. 18:1; Лука 2:41 Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред Господа.
4 # Вт. 12:17,18, 16:11 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;
5 # Бит. 30:2 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше затворил утробата ѝ.
6 # Йов 24:21 А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че Господ беше затворил утробата ѝ.
7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в Господния дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)
8 # Рут 4:15 Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9 # 1 Ц. 3:3 А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при Господния храм.)
10 # Йов 7:11, 10:1 И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на Господа и плачеше много.
11 # Бит. 8:1, 28:20, 29:32, 30:22; Изх. 4:31; Чис. 6:5, 30:3; Съд. 11:30, 13:5; 2 Ц. 16:12; Пс. 25:18 И направи оброк, като каза: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Господа за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.
12А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забеляза движението на устата ѝ.
13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.
14И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.
15 # Пс. 62:8, 142:2 А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред Господа.
16 # Вт. 13:13 Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.
17 # Съд. 18:6; Пс. 20:4,5; Марк 5:34; Лука 7:50, 8:48 Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
18 # Бит. 33:15; Рут 2:13; Екл. 9:7 А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19 # Бит. 4:1, 30:22 И като станаха рано сутринта и се поклониха пред Господа, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и Господ си спомни за нея.
20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил#1:20Т.е. изискан от Бога.; защото си каза: От Господа го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21 # 1 Ц. 1:3 След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на Господа годишната жертва и оброка си.
22 # Изх. 21:6; 1 Ц. 1:11,28, 2:11,18, 3:1; Лука 2:22 Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там завинаги.
23 # Чис. 30:7; 2 Ц. 7:25 Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.
24 # Вт. 12:5,6,11; И.Н. 18:1 И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
25 # Лука 2:22 След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.
26 # Бит. 42:15; 4 Ц. 2:2,4,6 А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на Господа.
27 # Мат. 7:7 За това дете се молех. И Господ изпълни прошението ми, което отправих към Него.
28 # Бит. 24:26,52; 1 Ц. 1:11,22 Затова и аз го дадох на Господа. През всичките дни на живота си ще бъде посветено#1:28От евр. дадено на заем. на Господа. И тя се поклони там на Господа.

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in