Псалми 116:1-19

(По слав. 114). Любя Господа защото послуша Гласа ми и молбите ми; Понеже приклони ухото Си към мене, Затова ще <Го> призовавам догдето съм жив. Връзките на смъртта ме обвиха, И мъките на преизподнята ме намериха; Скръб и беда срещнах. Тогава призовах името Господно, <и Го помолих: >О Господи, избави душата ми. Благ е Господ и праведен, Да! милостив е нашият Бог. Господ пази простодушните; В беда бях, и Той ме избави. Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе. Понеже си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, и нозете ми от подхлъзване, <Затова> ще ходя пред Господа в земята на живите. (По слав. 115) (1)Аз повярвах, затова говорих; Много бях наскърбен. (2)В тревогата си рекох: Всеки човек е измамлив. (3)Що да въздам Господу <За> всичките Му благодеяния към мене? (4)Ще взема чашата на спасението, И ще призова името Господно; (5)Ще изпълня обреците си Господу, Да, пред всичките Му люде. (6)Скъпоценна е пред Господа Смъртта на светиите Му. (7)Ах! Господи, наистина аз съм Твой слуга; Твой слуга съм, син на Твоята слугиня; Ти си развързал връзките ми. (8)На Тебе ще принеса жертва на хваление, И името Господно ще призова. (9)Ще изпълня обреците си Господу, Да! пред всичките Негови люде, (10)В дворовете на дома Господен, Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.

Псалми 116:1-19