Плач Еремиев 3:21-33

<Обаче>, това си наумявам, поради което имам и надежда: Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност. Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа. Добро е за човека да носи хомот в младостта си. Нека седи насаме и мълчи, когато <Господ> му го наложи. Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда. Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор. Защото Господ не отхвърля до века. Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости. Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.