Лого на YouVersion
Иконка за търсене

1 Царе 2:1-21

1 Царе 2:1-21 - Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти. Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог. Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от Него се претеглят делата. Лъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила. Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха <да гладуват. >Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя. Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}, и възвежда. Господ осиромашава <човека>, и обогатява; Смирява <човека>, и въздига. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената. Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек. Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и <сетне> си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти. Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог. Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от Него се претеглят делата. Лъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила. Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха <да гладуват. >Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя. Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}, и възвежда. Господ осиромашава <човека>, и обогатява; Смирява <човека>, и въздига. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената. Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек. Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си. Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия. А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа. Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там. Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и <сетне> си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила. Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си. И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

1 Царе 2:1-21

1 Царе 2:1-21