Химн: Благодатта във Вашата историяПример

Чудна благодат

Как една песен, написана през 1772 г., продължава да се пее вече стотици години? Как думите за преживяването на един човек са свързани с нашата история днес?

Може би защото този текст говори за насъщната нужда, която всеки от нас изпитва: нуждата от благодат. Може би, защото историята на един човек е и наша: изгубен и намерен.

По тази причина песента “Чудна благодат” продължава да се пее.

По-малко известен факт е историята на човека, написал тези знаменателни думи в английския град Олни.

Като млад Джон Нютон псувал повече, отколкото се молел. Той експлоатирал хората, вместо да ги обича. Изпитвал много повече безнадеждност, отколкото надежда. Като капитан на кораб с роби, той живеел далеч от Бога и отказвал да приеме християнските ценности, на които го учила майка му като дете.

С други думи, Нютон бил изгубен. Напълно, изцяло, безспорно изгубен. Но неговата история не свърша дотук.

През 1748 г. Нютон управлявал кораба си по време на силна буря. Той се боял, че корабът и екипажът ще бъдат потопени под вълните и всичко ще бъде изгубено, включително и животът му. Именно в тази буря Нютон си спомнил за Бога, за който го била учила майка му. Той Го призовал и се помолил да бъде спасен от смъртта в морето и от човека, в когото се бил превърнал.

Това било повратна точка за Нютон. Накрая корабът се върнал безопасно, а той започнал своя нов живот с Христос. Старото преминало; сега, всичко станало ново.

Нютон станал един от най-влиятелните пастори на своето време и изиграл ключова роля в премахването на робството – онова движение, което някога бил подкрепял.

През целия си живот Нютон никога не забравил две неща: „Че [бил] голям грешник и че Христос е велик Спасител.“ Нютон знаел, че причината животът му да се промени била Божията благодат.

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ (Ефесяни 2:8-9)

Джон Нютон напуснал този свят преди много време, но химнът на неговия живот никога не е забравян – Чудна благодат:

О, чудна благодат! Колко сладък е звукът,

спасил нещастник като мен!

Изгубен бях, намерен съм сега;

бях сляп, но виждам днес!