Вяра колкото зрънцеПример

Дъб - дърво на правда

Когато бях в първи клас, със съучениците ми засадихме две дръвчета в училищния двор и помня как всички възрастни ни обещаваха, че един ден, на завършването ни, ще ги видим вече пораснали и големи. Днес все още се случва да мина оттам и да видя тези дървета – и, да си призная, изпитвам лека гордост, макар всъщност да нямам никакъв принос за тяхното развитие през годините.

Текстът казва, че ние сме като дървета, които Бог е насадил. Само че, за разлика от моята история, Господ е пряко отговорен за нашия растеж. Той не ни е оставил сами да се оправяме, както понякога се заблуждаваме, но се грижи за нас насред скърбите и обстоятелствата. Превръща ни от „дървета на мъка“ в „дървета на правда“, с които може да „се гордее“. В онези дъбове, за които говори пророк Исая в глава 61:3. Божията „гордост“ обаче не е суетна и човешка - Той единствен заслужава да се прослави от това.

Ако трябваше да се опишеш в момента, дърво на какво щеше да си? Какво означава за теб да бъдеш дърво на правда? Прослави Бог за грижата Му към теб.