Вяра колкото зрънцеПример

Трън

Ако лъвът е царят на животните, кой е царят на растенията според теб?

Когато Авимелех (син на Гедеон) избива почти всички свои братя и повежда израилевия народ, единственият оцелял (Йотам) разказва следната притча в Съдии 9. Дърветата решили да си изберат цар и след като добрите кандидати отказват да оставят своята полезна същност, „за да се развяват“ над другите, последен трънът се съгласява гордо и самонадеяно.

Разбира се, притчата цели да изобличи злодеянията на Авимелех, но тя продължава да ни служи за поука и днес. Честно казано, не твърдя, че напълно я разбирам, но ме кара да се замисля. Например за хората, които носят власт или авторитет в моя живот – не само политическа, а и личностна. Как избираме на кого да се доверим, кого да приемем за свой учител, ментор, пастир? Можем ли да разпознаваме маслината и лозата – тези, които служат искрено и богоугодно – от бодливия трън? И какво да правим, когато като Йотам се озовем сред хора, издигнали егоизма на почит?

Помоли се на Бог за мъдрост и за мир, че в Него е съвършената власт.

Година на избори
Избираме нов цар и палач
Премиер, учител, играч
Свещеник, стража, пророк
А защо не и някой нов бог?
Да го тестваме за година-две-три
Да объркаме свои и чужди съдби
Докато видим, че не ни върви
пак и отново – година на избори.

А какво ли ще стане
Ако изберем да останем
верни, покорни
на Бога Един
Бог на бащите ни
Давидовия Син
Доказал се, макар да не е нужно
Жертвал се за Свои и чужди
И пак нещо не ни отърва.

Дали данъкът милост е твърде висок
Или застраховката вечен живот?
Дали прави те роб този оброк
Или свобода ти дарява с любов?
Да изберем ли отново трън и глог -
цар добре познат, макар и жесток?
Или тази година
Извън бюлетина
Да пуснем своя вот?