Да помъдруваме заедноПример

Родителите от малки ни учат на самостоятелност, използвайки прочутото: „Ако Пенчо скочи от прозореца, и ти ли ще скочиш?“

В тази съмнителна мъдрост все пак се крие важна истина. Много по-лесно е да обвиняваме другите – някой друг ме дразни и аз затова избухвам; излъгаха ме и аз затова сбърках; ех, веднъж да опитам и аз и ме хванаха, а другите колко го правят и все им се разминава... И какво от това? Нито можем да променим чуждите избори, нито имаме правото да ги съдим. В крайна сметка, единственото, което зависи от нас, са нашите собствени избори. Нещо повече – ние носим пълната отговорност и последствия от тези избори.

А стихът ни издава една тайна – това важи и за всички останали. Без значение дали го очакваме, действията ни ще донесат своя резултат – дали като внезапно падане в яма или като дългоочаквани добрини.

• Какво е необходимо да направи някой, за да те убеди в нещо, което считаш за нередно?
• Как можеш да се предпазиш от това ти самият да „заблуждаваш“ другите?