Да помъдруваме заедноПример

Обичаш ли да си печеш храна на огън? Я кренвирш, я маршмелоу, я риба… А участвал ли си в паленето му? Преди да е възможно да си изпечем каквото и да било, първо трябва да съберем дърва, да изчакаме огънят да ги превърне в жарава и до последно да го подклаждаме. Иначе ще угасне и ни риба, ни маршмелоу.

А сещаш ли се за хора, около които все се въртят различни драми? И нерядко тези драми се превръщат в кавги и скандали. Дали е възможно това да е така, защото някой ги “подклажда” като огън - с нови клюки, слухове и разкази? Какво би станало, ако този човек го няма - дали спорът ще “угасне” и кавгата ще утихне? Може би хората ще успеят да седнат, да поговорят честно и открито и да се помирят.

Защо тогава често не можем да се отдръпнем от клюкарите? Какво толкова ни привлича в тях?

Помисли си за подобна ситуация, в която си участвал или си въвлечен в момента, и се помоли на Бог за това.