обезпокоен съмПример

Нося много гняв

Знам защо хората таят гняв дълго време, защото и аз самият съм го правил. Това не ни прави щастливи, но предлага някои големи предимства: чувстваме морално превъзходство и можем „праведно“ да презираме този, който мислим, че ни е наранил, а гневът ни помага да оправдаем себе си и да обвиним другите. Да простим би означавало да позволим на другия човек да му се размине. Гневното насочване на вниманието към стари рани е оръжие в нашия арсенал, което можем да извадим, когато искаме да спечелим спор или битка.

Но гневът е токсичен, отравя ума и стомаха. Гневът е затвор и само ние имаме ключ от него, защото той е самоналожено задържане в плен. Ти и аз не сме обречени или принудени да останем ядосани. Това е лош избор, който правим. Евангелието на Христос ни призовава да вървим по един различен път, по-добър път: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци. Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ“ (Римляни 12:18,19).

Онези, на които Спасителят е простил много, могат да покажат, че благодарността им е истинска, като оказват милост на други заблудени грешници около тях. Освен това не трябва да се страхуваш, че някой, който те е наранил, ще се измъкне. Бог е видял всичко и ще се погрижи за наказанието по Свой начин.

Предай всичко на Него. Точно сега.