къде отивам?Пример

Къде отивам с разочарованията си?

Има голяма устойчивост в човешката природа. Хората умеят да преодоляват трудностите и стреса, да се изправят и да продължават напред. Всеки силен треньор прекарва много време да работи върху отношението на своите играчи, като полага усилия да не се отказват никога, без значение колко обезсърчителен е резултата.

Но имаме предел, който можем да понесем. Всички попадаме на преживявания, които се превръщат в унищожители на мечти. След четвъртия ти приятел, който е използвач и егоист, започваш да се съмняваш, че изобщо някъде има достойни мъже. На 40 години си и осъзнаваш, че никога не си усетил истинско одобрение от майка си – перфекционист. Половинката ти спира да прави чудесните неща, които са те накарали да рискуваш и да се ожените първоначално и бракът ти се превръща в скучен марш на издържливостта.

Къде отиваш, когато си в такава емоционална дупка? Защо не, при твоя Отец, Който те обича безусловно и винаги те слуша: „Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му“. (Псалом 42:5) Няма да преживееш небето докато не отидеш там, но Бог, който живее там Ти дава малко да опиташ и да надникнеш, за да знаеш, че най-добрата част от живота ти предстои. Той смята, че си красив и чудесен и няма търпение да ти се радва в Своя рай.

Междувременно, дай Му всичките си разочарования и мечти и гледай отговора Му.