вяра над съвършенствоПример

Понеделник

Четем: Битие 19:1–14; Съдии 19:11–30; Римляни 1:16–32

За размисъл: Римляни 1:16–17

Насоки към  текста

Разказът за събитията в град Содом е доста стряскащ и отрезвяващ за повечето читатели. Двама ангели посетили града, за да се уверят дали нечестието на хората е наистина толкова тежко, колкото били чули. Липсата на гостоприемство и суровото отношение към чужденците от страна на жителите на Содом били показател за тяхното морално падение. Техните опити да насилят сексуално посетителите на Лот показва степента на тяхната поквара.

Нечестието на Содом е записано в Библията, за да видим до каква деградация може да доведе грехът, но в Съдии 19 четем за нечестието на хора от вениаминовото племе, което е още по-ужасяващо. Мъжете от Гава, град във Вениамин, израилско племе, били същото толкова морално развратени като хората от Содом. Нечестието им дори надминавало това на ханаанците, защото те имали намерение да насилят сексуално човек от техния собствен народ, дошъл от съседно израелско племе. Когато вместо него им била доведена наложницата му, те  толкова много я измъчвали и обезчестявали, че тя на сутринта умряла.

Историята за Содом е записана с цел да напомня на Божия народ как развратът и грехът вървят ръка за ръка и как едното поражда другото. Книгата Битие е написана за поколението израилтяни, които щели да влязат в Обетованата земя и тази история трябвало да им напомня какво да не правят, да ги предупреждава да не се държат като ханаанците около тях. Въпреки това само няколко поколения по-късно, хора от Вениаминовото племе повторили същото нечестие.

Тези разкази служат за предупреждение и към нас. Когато се покоряваме на Божиите заповеди, дори и на тези, които не ни е лесно да изпълняваме, ние имаме общение с Исус. Ако оставим  света около нас да ни повлияе, ще започнем да вървим по пътищата на онези, които не познават Бога и рано или късно ще затънем в греха.

Евангелието на Исус Христос предлага прошка и милост за нашия грях. Господ Исус Христос пое нашето наказание и умря за нас, за да  бъдем отново в общение с Бога. Но Евангелието нямаше да е пълно ако Исус само бе умрял за нас. Пълнотата на Благовестието е в това, че Исус не само умря, но и възкръсна и че в Него имаме възкресенски живот като Негови деца. Ние трябва да вървим по Неговите пътища и да сме покорни на Неговите заповеди. Да живееш, без да се срамуваш от Евангелието, означава да живееш без да се срамуваш да изпълняваш заповедите на Христос, независимо от цената.

Молитва

Господи Исусе, Ти си единственият път към Бог. Вярвам, че Ти умря за моите грехове и ми даде свобода. Твоята жертва е достатъчна. Искам да живея живот, без да се срамувам от Евангелието. И ако все още се надявам на нещата от света, помогни ми да видя това, за да уповавам само на Теб. Амин.