Да харесаш ИсусПример

Никога досега в историята на човечеството не е имало толкова хора, които да имат толкова много и да са толкова неудовлетворени.

Някои социолози посочват технологиите и социалните мрежи като водещ фактор за нашето постоянно нещастие. Ние сме първите хора в историята на човечеството, които могат да надничат в живота на другите в реално време. В джобовете си носим миниатюрни медийни електроцентрали, които ни помагат да проследяваме другите хора чрез местата на които са се отбелязали, чрез снимките и видеоклиповете им.

Ако случайно това, което видим в живота на останалите ни се стори по-добро, по-интересно и по-пълноценно от нашия живот, започваме да се чувстваме сякаш сме пропуснали нещо. Разбира се, не е задължително това, което виждаме да отразява реалността. Повечето хора разкриват само най-доброто за себе си, само нещата, които те искат да видим за тях. С използването на Фотошоп и изрязване, на филтри и редактиране, това което виждаме онлайн превръща нашата реалност в мрачна и скучна.

Нищо чудно, че сме толкова неудовлетворени.

Без значение какво имаме, то не може да се сравни с това, от което се нуждаем.

Едва ли някой разбра това чувство по-добре от апостол Павел. Когато Павел беше в затвора в Рим, той написа за своето преживява и какво научи от него. Той каза: "Аз отидох без нещата, от които се нуждаех преди. Също така съм имал моменти, в които съм имал повече от достатъчно. Животът е изпълнен с различни сезони. Имал съм добри сезони, когато всичко се случваше добре, също така съм имал и трудни сезони, когато нищо не ставаше по моя начин. Но през всички тях съм научил една тайна да сме доволни: мога да направя едно нещо или всичко — не обаче чрез моята собствена сила — а чрез Христос. Исус ми дава силата да се справя с всичко, което застане на пътя ми".

Ти винаги ще си във война с недоволството си, докато не позволиш на Христос да се превърне във всичко, от което имаш нужда. Можеш да преследваш всичко, за което си мечтал и дори да го постигнеш. Само че то отново няма да бъде достатъчно.

В края на краищата, пак ще се чувстваш празен.