Ежедневно търсене на Божието сърце - МъдростПример

Мъдрост, идваща от смирението

Мъдростта върви ръка за ръка със смирението. Тя е негова съставна част. То съдържа огромна доза ценности. Всъщност мъдростта е един от неговите високо ценени ресурси. Ако искаш мъдрост, трябва да изпълниш сърцето си със смирение. То докарва мъдростта така, както шофьор докарва своя пътник. Мъдростта пътува със смирението. Понякога тя седи зад него. Смирените хора разбират нуждата си от мъдростта на Бога. Изчезват претенциите на онези, които си мислят, че вече знаят всичко. Смирението е кристално ясно в нуждата си от това Христовите мисли да се пресекат с неговите. Смирението е достатъчно разумно да признае това, което не разбира.

Голяма част от живота е отвъд разбирането на човешкия разум. Трябва да има нещо повече от човешкото разбиране. Ние не сме достатъчно обективни, за да направим най-добрия избор чрез нашето ограничено мислене. Имаме нужда Божията мъдрост да прочисти съзнанието ни и да остави своя праведен отпечатък в него. Смирението ни поставя в позиция да приемаме мъдрост от Бога и от другите. То е процес на растеж. Дори Исус е израствал в мъдрост (Лука 2:52).

Гордостта те избутва от мястото, на което можеш да получиш мъдрост. Това е като играч на първа база в бейзбола, който се придвижва в ляво, навътре в полето. Оказваш се извън позиция, веднага след като топката е ударена. Никой, който е на първа база, не е поставен там, за да хване топката. Без смирението ти си извън позиция да получиш мъдрост. Може и да я желаеш, но без смирение, ти ще страдаш от тежка липса на небесно водителство. Бог рядко дава мъдростта си на горделив човек, защото знае, че не може да му се има доверие. Защо да поверява такава ценна информация на някой, който ще я прахоса или ще я използва само за себе си? Бог знае, че смиреният по сърце ще бъде добър настойник на мъдростта. Всъщност смирението поражда глад за мъдрост в сърцето.

След като веднъж си коригирал своята духовна диета да включва Божията мъдрост, ти никога няма да се върнеш отново към вредната мъдрост на света (1 Коринтяни 1:20-30). Светската мъдрост води към гордост. Тя води до оспорвана битка за това кой ще бъде най-ловък и най-бърз да надхитри опонента си. Всичко е състезание за горделивия. Той прави рисковани ходове, за да се окаже в по-добра позиция чрез собствените си сили. Смиреният, от друга страна, търпеливо се надява на Бога. Дълбоко усърдие и решителност съпътстват мъдростта, родена от смиреното доверие в Бога. Позорът е спътник на гордостта. Тя може да ти даде каквото желаеш, но винаги ще виждаш срама в огледалото за обратно виждане.

По-добре е да бъдеш смирен и да следваш пътя на мъдростта. Тя ти позволява да си почиваш добре, дава ти благодат, постига резултати, за които няма да съжаляваш. Така че смирено покани и приветствай благосклонната мъдрост на Бога.