Римляни 8:16-21
Римляни 8:16-21 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас. Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове. Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
Римляни 8:16-21 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
Римляни 8:16-21 Верен (VBG)
Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него. Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове. Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини, с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
Римляни 8:16-21 Ревизиран (BG1940)
<Така> самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако <сме> чада то <сме> и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа, та, ако страдаме с <Него>, да се и прославяме заедно с <Него>. Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването <ни като> Божии синове. Понеже създанието беше подчинено на немощ {Гръцки: Суетност.}, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, <и ще премине> в славната свобода на Божиите чада.