Римляни 4:1-5
Римляни 4:1-5 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; а на този, който не върши дела , а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда.
Римляни 4:1-5 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.
Римляни 4:1-5 Верен (VBG)
И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.
Римляни 4:1-5 Ревизиран (BG1940)
И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда.