Притчи 19:1-29
Притчи 19:1-29 Верен (VBG)
По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен. Не е добре за душата да бъде без знание и който бърза с краката си, се спъва. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против ГОСПОДА. Богатството привлича много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, няма да избегне наказание. Мнозина се подмазват на благородния и всеки е приятел на този, който дава подаръци. Сиромаха го мразят всичките му братя, колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма. Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи, ще погине. Разкошът не подхожда на безумен, още по-малко – на слуга да властва над князе. Благоразумието на човека го прави дълготърпелив и за него е слава да подминава грешки. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е погибел за баща си и препирните на жена са неспирен капчук. Къща и богатство са наследство от бащите, но благоразумна жена е от ГОСПОДА. Леността хвърля в дълбок сън и нехайна душа ще гладува. Който пази заповедта, пази душата си, а който презира пътищата си, ще умре. Който оказва милост на сиромаха, заема на ГОСПОДА и Той ще му отплати за благодеянието. Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш. Яростният нека бъде наказан, защото ако го избавиш, ще бъде по-лошо. Слушай съвет и приемай наставление, за да станеш мъдър в края си. Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои. Желателно за човека е неговото милосърдие и сиромах е по-добър от лъжец. Страхът от ГОСПОДА е за живот и който го има, ще спи наситен и непосетен от зло. Ленивият топва ръката си в чинията и дори не я връща обратно към устата си. Ако биеш присмивача, простият ще стане внимателен и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор. Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието. Безсъвестен свидетел се присмива на правосъдието и устата на безбожните поглъщат грях. Присъди се готвят за присмивачите и бой – за гърба на безумния.
Притчи 19:1-29 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен. Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си. Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа. Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие. Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят – колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма. Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко – на слуга да властва над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление. Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа. Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува. Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине. Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине. Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш. Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни. Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне – то ще устои. Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло. Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне. Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор. Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта. Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие. Присъди се приготвят за присмивателите и бой – за гърба на безумните.
Притчи 19:1-29 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
По-добре сиромах, който води непорочен живот, отколкото човек с лъжлива уста, при това и глупав. Желание без знание е нещо недобро и който бърза с краката си, се препъва. Глупостта на човека изкривява пътя му; сърцето на такъв безумец негодува даже против Господа. Богатството привлича много приятели, а сиромаха го напуска и единственият му приятел. Лъжесвидетелят няма да остане ненаказан и който говори лъжа, няма да се спаси от възмездие. Мнозина търсят благоволението на големците и всеки иска да е приятел на щедрия човек. Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях, за да поговори, но и това не постига. Който придобива разум, обича живота си; който спазва благоразумие, намира добро. Лъжесвидетелят няма да остане без наказание и който говори лъжа, ще загине. Разкошът не подхожда на глупеца, още повече на роба – властване над князе. Благоразумието прави човека дълготърпелив и най-достойното за него е да бъде снизходителен към грешките. Гневът на царя е като рев на млад лъв, а благоволението му – като роса по тревата. Глупавият син е нещастие за баща си и свадливата жена е като неспирно течащ улук. Къщата и имотът са наследство от родителите, а благоразумната жена е от Господа. Леността потопява в дълбок сън и ленивото същество ще търпи глад. Който спазва заповедта, запазва живота си, а който не е внимателен в своите пътища, ще загине. Който прави добро на сиромаха, дава в заем на Господа и Той ще му се отплати за извършеното благодеяние. Наказвай сина си, докато има надежда, и не се смущавай от плача му. Избухливият човек ще бъде наказан, защото, ако го съжалиш, трябва да прибавиш още наказание. Слушай съвета и приемай наставлението, за да бъде завършекът ти край на мъдрец. Много замисли изпълват сърцето на човека, но се сбъдва само предвиденото от Господа. Радост за човека е да оказва милост и по-добре сиромах, отколкото лъжец. Страхопочитанието пред Господа благославя за живот и който го има, ще спи спокойно нощем и няма да го постигне нещастие. Ленивият човек потапя ръка в блюдото, но не иска да я повдигне до устата си. Ако накажеш присмехулника, простият ще се вразуми; изобличиш ли благоразумния, той ще придобие знания. Синът, който се отнася зле с баща си и прогонва майка си, постъпва безсрамно и безчестно. Престани, сине мой, да се вслушваш в съвети, които те отклоняват от мъдрите слова. Безсъвестният свидетел се гаври със съда и устата на нечестивите изригват злост. Съдилища са подготвени за присмехулници, а ударите – за гърба на глупците.
Притчи 19:1-29 Ревизиран (BG1940)
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци. Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа. Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине. Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му. Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}. Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш. Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си. Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои. Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло. Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне. Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор. Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта. Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.