Филипяни 1:1-26
Филипяни 1:1-26 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до всички светии в Христос Исус, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден, дори досега, като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос. И право е да мисля това за всички вас, понеже сте в сърцето ми, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта както в оковите ми, така и в защитата и в утвърждаването на благовестието. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви със сърдечната любов на Христос Исус. И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога. А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието, дотолкова, че стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христос; и повечето от братята в Господа, като добиха увереност от моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христос дори от завист и желание за пререкания, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието; а другите възвестяват Христос от партизанство, неискрено, като мислят да ми прибавят тъга към моите окови. Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам и ще се радвам. Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа на Исус Христос, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение било чрез живот, или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка. Но ако живея в тялото, тогава моето дело ще принесе плод; и така, не зная какво да избера, защото ме запленяват и двете възможности, понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас. И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще пребивавам с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; така че чрез моето завръщане между вас да можете поради мене много да се хвалите в Исус Христос.
Филипяни 1:1-26 Верен (VBG)
Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега, като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос. И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието. Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос. И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране, за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос, изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога. А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието, така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други; и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля. Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието, но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови. Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам. Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Иисус Христос според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт. Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка. Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера, защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре, но да остана в плътта е по-нужно за вас. И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашето напредване и радост във вярата, така че вашата похвала в Иисус Христос да бъде още по-изобилна чрез мен, когато дойда пак при вас.
Филипяни 1:1-26 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всички вярващи в Иисус Христос, които се намират във Филипи, заедно с църковните ръководители и помощниците им. Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос. Благодаря на своя Бог всеки път, когато си спомня за вас – винаги във всяка своя молитва с радост се моля за всички вас. Благодаря за вашето участие в благовестието от първия ден и досега. И съм уверен в това, че Този, Който започна у вас доброто дело, ще го завърши до деня на Иисус Христос. Оправдано е да мисля така за всички вас, защото сте в сърцето ми, тъй като всички вие сте съпричастни заедно с мене в благодатта – и когато съм в окови, и когато защитавам и утвърждавам благовестието. Бог ми е свидетел колко много обичам всички вас с любов, каквато е любовта на Иисус Христос. Моля се вашата любов все повече и повече да се усилва чрез знание и преценка за всичко, за да различавате какво е добро. Така ще бъдете чисти и безупречни в Христовия ден, изпълнени с плодовете на добродетелта, дарени чрез Иисус Христос, за слава и похвала на Бога. Желая, братя, да знаете, че това, което ми се случи, спомогна за по-голям успех на благовестието, защото на цялата дворцова стража и на всички други стана известно, че аз съм окован заради Христос. И повечето от братята по вяра в Господа, насърчени от моите окови, започнаха по-смело, без страх да проповядват Божието слово. Наистина някои проповядват Христос от завист и увлечение по спорове, а други – от най-добри намерения. Едните проповядват Христос от желание да спорят, не от чисти подбуди, като мислят, че увеличават тежестта на оковите ми. А другите проповядват от любов, като знаят, че аз съм определен да защитавам благовестието. Но какво от това? Във всеки случай, било с умисъл, било искрено, Христос се проповядва. Затова се радвам и ще се радвам, защото зная, че това ще ми послужи за спасение благодарение на вашата молитва и чрез съдействието на Духа на Иисус Христос. Затова очаквам с голямо желание и се надявам, че в нищо няма да се посрамя, но ще се постарая много смело, както винаги, така и сега Христос да се възвеличи чрез тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. Ако ли живеенето ми в плът е плодотворно, не зная кое да предпочета. Привличат ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христос, защото това е много по-добро. Но да остана в плът е по-необходимо за вас. Аз зная със сигурност, че ще остана и ще бъда заедно с всички вас за ваш напредък и за радост във вярата, тъй че когато дойда повторно при вас, да можете чрез мене много повече да бъдете хвалени заради единението с Иисус Христос.
Филипяни 1:1-26 Ревизиран (BG1940)
Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите: Благодат и мир да бъде на Вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа. Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас, винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост, за вашето участие в <делото на> благовестието от първия ден дори до сега; като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа. И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието. Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово. И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога. А желая да знаете, братя, че това, <което> ме <сполетя>, спомогна повече за преуспяване на благовестието, до толкоз, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа; и повечето от братята на Господа, одързостени от <успеха в> оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх. Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля. Едните <правят това> от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието; а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да ми притурят тъга в оковите ми. Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам. Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването <на мене> Духа Исус Христов, според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, <че>, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка. Но ако живея в тялото, това <значи> плод от делото ми; и така що да избера не зная, но съм на тясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре; но да остана в тялото е по-нужно за вас. И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата; тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.