Числа 11:4-9
Числа 11:4-9 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна. (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло. Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)
Числа 11:4-9 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна. А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“ А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.
Числа 11:4-9 Верен (VBG)
И разноплеменното множество, което беше между тях, стръвно пожела месо; и израилевите синове също плакаха отново и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем? Ние помним рибата, която ядяхме даром в Египет, краставиците и дините, и праза, и лука, и чесъна; а сега душата ни е изсъхнала – нищо няма, няма какво да гледаме освен тази манна! А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделионова смола. И народът се пръсна наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в чутури и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея. А вкусът є беше като вкус на пити, пържени в масло. Когато нощем падаше росата в стана, с нея падаше и манна.
Числа 11:4-9 Ревизиран (BG1940)
И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем? Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна. (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло. Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).