Неемия 2:11-17
Неемия 2:11-17 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Така дойдох в Йерусалим и прекарах там три дни. Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Йерусалим; и друг добитък нямаше с мен, освен добитъка, на който яздех. Излязох през нощта през портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до портата на бунището, и прегледах йерусалимските стени как бяха съборени и портите им изгорени с огън. После минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място, откъдето да мине добитъкът, на който яздех. Тогава излязох през нощта край потока и прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината и се върнах. А по-видните мъже не знаеха къде ходих или какво направих; и дотогава не бях казал това нито на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на по-видните мъже, нито на другите, които вършеха работата. Тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате да съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за укор.
Неемия 2:11-17 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Така пристигнах в Йерусалим и прекарах там три дена. Една нощ, без да казвам на никого какво ми е дал на сърце моят Бог да сторя за Йерусалим, станах с няколко души, които бяха с мене. Но освен магарето, на което яздех, друго животно за придвижване нямаше. Така излязох през нощта през портата на Долината по посока на Змейския извор и тръгнах към Портата на сметището, за да разгледам разрушените стени на Йерусалим и портите му, изгорени от огън. След това отидох до портата на извора и до царския водоем. Но понеже там нямаше място, откъдето да мина с магарето, което яздех, излязох през нощта край потока и погледнах стената. Тогава се обърнах и като минах отново през Портата на долината, се завърнах. А предводителите не знаеха къде съм ходил и какво съм правил; дотогава не бях казал за това на никого от юдеите, нито на свещениците, нито на знатните, нито на предводителите, нито на останалите, които трябваше да участват в делото. Тогава се обърнах към тях с думите: „Вие виждате в каква неволя се намираме – Йерусалим е запустял, а портите му са изгорени от огън. Да отидем и отново да изградим стените на Йерусалим, за да се избавим от това унижение!“
Неемия 2:11-17 Верен (VBG)
И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни. И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех. Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им – изгорени с огън. И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен. И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах. А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делото. И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!
Неемия 2:11-17 Ревизиран (BG1940)
Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни. Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех. Излязох нощем през портата на долината та <дойдох> срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън. Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене. Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах. А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата. Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.