Марко 8:1-30
Марко 8:1-30 Ревизиран (BG1940)
През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място? И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа, Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение. И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет. И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем. И каза им: Не разбирате ли още? Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, нито казвай това някому в селото. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците. Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им никому да не казват за Него.
Марко 8:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч. И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място? Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем. И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа. Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем кошници. А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна. И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии. А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение. И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна. Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб. И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб. А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем. И им каза: Още ли не разбирате? Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него. А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото. И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз? А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците. Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос. И им заръча на никого да не казват за Него.
Марко 8:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза: „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде. Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“ А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“ Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“ И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа. Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях. И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи. А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута. Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето. А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“ И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг. А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб. Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“ И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“ А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце? Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“ „А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“ И рече им: „Как тогава не разбирате?“ Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него. Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“ А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“ Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички. И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“ Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“ А те Му отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, други пък – за един от пророците.“ Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“ И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.
Марко 8:1-30 Верен (VBG)
През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място? А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем. Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството. Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях. И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи. А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области. И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение. И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна. А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб. И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод. И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб. А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет. А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем. И им каза: Още ли не разбирате? След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него. А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят. После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото). И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците. Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И Той им заръча да не казват на никого за Него.
Марко 8:1-30 Ревизиран (BG1940)
През ония дни, когато пак се беше <събрало> голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им: Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч. И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място? И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем. И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа, Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях. И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници. А <ония, които ядоха>, бяха около четири хиляди души; и разпусна ги. И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели. И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето. А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение. И остави ги, влезе пак <в ладията>, и мина на отвъдната страна. Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб. И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода. И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб. А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви? Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли? Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет. И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем. И каза им: Не разбирате ли още? Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него. И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам <неща> като дървета, които ходят. После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно. И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, нито казвай това някому в селото. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз? А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците. Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос. И заръча им никому да не казват за Него.