Марко 6:45-52
Марко 6:45-52 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа. След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени. Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:45-52 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха, защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“ Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:45-52 Верен (VBG)
И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството. И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли. А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си, защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Марко 6:45-52 Ревизиран (BG1940)
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди <Него> на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа. И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли. И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата. И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха; защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си. Защото не бяха се вразумили от <чудото> с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.