Марко 5:21-42
Марко 5:21-42 Ревизиран (BG1940)
Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото. И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му, и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха. И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години, и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене? Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си. Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя? А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан. И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много. И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето. И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани. И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
Марко 5:21-42 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха. И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле, като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене? Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас. След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани! И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
Марко 5:21-42 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха. А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“ Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“ Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.
Марко 5:21-42 Верен (VBG)
Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото. Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха. И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше є станало по-зле, като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. И начаса кръвотечението є престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми? Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен? Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина. А Той є каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай. И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно. И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето. И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани! И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.