Михей 7:1-20
Михей 7:1-20 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Горко ми! Защото аз приличам на събирач на летни плодове, на такъв, който събира баберки след гроздобер: няма нито гроздово зрънце за ядене, нито ранозряла смокиня, каквато душата ми желае. Няма вече благочестиви хора по земята, няма нито един праведник между хората. Всички кроят сплетни, за да проливат кръв; поставят си примки един на друг. Ръцете им са насочени да правят зло. Началникът иска рушвети, съдията съди, за да получи подкуп, а големците се разпореждат произволно, така и действат. Най-добрият сред тях е като трън и най-справедливият – по-лош от бодлив плет. Денят на Твоята равносметка и на Твоето възмездие наближава; сега ще изпаднат в смут. Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пази се да отваряш твърде устата си пред тази, която лежи в обятията ти. Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни. Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша. Йерусалим казва: „Не злорадствай над мене ти, Едоме, мой неприятел! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене. Поради моите грехове пред Него аз ще понеса гнева Господен, докато Той отсъди за делата ми и извърши съд над мене. Тогава Той ще ме изведе на светло и ще прояви над мене Своята справедливост. Тогава моят неприятел ще види това и ще бъде посрамен онзи, който ми казваше: „Къде е Господ, твоят Бог?“ Но очите ми ще видят как той ще бъде тъпкан като кал по улиците.“ Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят. В този ден всички ще идват при тебе – от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина. При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите ѝ – така те ще пожънат плодовете на делата си. Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ – Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни! Покажи ни Твоите чудни дела – както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя. Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят. Ще лижат прах като змия, ще излизат от дупките си като червеи; ще бъдат обхванати от страх от Господа, нашия Бог, и ще изпитат страх пред Тебе. Кой друг бог като Тебе прощава беззаконие и не вменява вина за престъплението на останалите от Своето наследство? Твоят гняв не продължава вечно, защото обичаш да проявяваш милост. Ти отново проявяваш милост към нас, заличаваш беззаконията ни. Ти ще хвърлиш всичките ни грехове в морските дълбини. Ти ще покажеш вярност към Яков, милост към Авраам, както с клетва си обещал на нашите предци през древните дни.
Михей 7:1-20 Верен (VBG)
Горко ми! Защото съм като последното бране на летни плодове, като пабирък след гроздобер – няма грозд за ядене, нито ранна смокиня, която душата ми желае. Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа. Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат. Най-добрият им е като трън, най-правият е по-бодлив от трънен плет. Денят на стражите ти, наказанието ти дойде – тогава ще настане объркването им. Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти; защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха – против свекърва си, врагове на човека са домашните му. Но аз ще се взирам към ГОСПОДА, ще се надявам на Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша. Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина. Ще нося яростта на ГОСПОДА, защото съгреших против Него, докато отсъди делото ми и ми отдаде правото. Ще ме изведе на светлина, ще видя правдата Му. И ще види неприятелката ми и срам ще я покрие – онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят, сега ще бъде стъпкана като уличната кал. Идва ден, когато ще се съградят стените ти! В онзи ден ще се вдигнат преградите. В онзи ден ще дойдат до теб от Асирия и от градовете на Египет, и от Египет до реката Ефрат, и от море до море, и от планина до планина. И земята ще запустее заради жителите си, заради плода на делата им. Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни. Както в дните на излизането ти от египетската земя ще му покажа чудеса. Народите ще видят и ще се посрамят за цялата си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят. Ще лижат пръстта като змия, като пълзящите по земята ще излизат треперещи от дупките си. Ще се уплашат от ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се убоят от Теб. Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост. Той отново ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките им грехове. Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни.
Михей 7:1-20 Ревизиран (BG1940)
Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозрялата смоковница, която душата ми желае. Благочестивият се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка. Двете им ръце <се простират> към злото за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата <мисъл> на душата си; Така те заедно тъкат <работата>. Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е <по-бодлив> от трънен плет; Денят <предсказан> от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение. Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти; Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му. Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша. Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина. Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му. Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците. <Иде> ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното. В същия ден ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и <от> планина до планина. При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им. Паси людете Си с жезъла Си, Стадото, Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни. Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя. Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят. Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе. Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението На останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно <да показва> милост. Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни. {В изданието от 1940 г. ст.20 е част от ст.19 - печатна грешка.}