Матей 20:1-12
Матей 20:1-12 Ревизиран (BG1940)
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни; и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото. А, като излезе около единадесетия <час>, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тук цял ден празни? Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, и каквото е право ще получите. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и <следваш> до първите. И тъй, дойдоха <условените> около единадесетия час, и получиха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
Матей 20:1-12 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се договори с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара ненаети; и на тях каза: Идете и вие на лозето; и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите тук цял ден без работа? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще получите. Като се свечери, стопанинът на лозето каза на своя управител: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един динарий, но и те получиха по един динарий. И като получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези, последните, работиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
Матей 20:1-12 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
„Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си. Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си. А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети. И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха. Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото. Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“ Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“ А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“ И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий. И като получиха, зароптаха против стопанина и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“
Матей 20:1-12 Верен (VBG)
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си. И като излезе около третия час21, видя други, че стояха на пазара свободни; и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха. Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото. А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни? Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите). Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите. И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий. А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий. И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха: Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!