Лука 8:22-56Споделяне

Лука 8:22-56 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват? И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея. И като излезе на сушата, срещна Го от града един човек, който имаше бесове и дълго време не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи. Защото Исус бе заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти го беше прихващал; и го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките и бесът го гонеше по пущинаците. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. И Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, което пасеше по хълма; и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. И като излязоха бесовете от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите, като видяха станалото, избягаха и известиха за това в града и в селата. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Исус, облечен и с ума си; и се изплашиха. А тези, които бяха видели това, им разказаха как бе изцелен обладаният от бесове. И цялото множество от Герасинския край Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в лодката и се завърна. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, Му се молеше да бъде с Него; но Исус го изпрати с думите: Върни се у дома си и разкажи какво направи за тебе Бог. И той отиде и разгласи по целия град какво направи за него Исус. А когато Исус се върна, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред нозете на Исус и Му се молеше да влезе в къщата му, защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя умираше. И когато Исус отиваше, народът Го притискаше. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да я излекува някой, се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и начаса кръвотечението престана. И Исус каза: Кой се допря до Мене? И когато всички отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставнико, множеството се тълпи около Теб и Те притиска, а Ти казваш: Кой се допря до Мене?. Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от Мене. И жената, като видя, че не можа да се скрие, дойде разтреперана и падна пред Него, и извика пред целия народ по коя причина се допря до Него и как начаса оздравя. А Той каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. Докато Той още говореше, дойде някой си от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. А Исус, като чу това, му отговори: Не бой се; само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете, защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И духът му се върна и то начаса стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде. И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Лука 8:22-56 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“ Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус. Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни. Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш „кой се допря до Мене“.“ Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“ Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.

Лука 8:22-56 Верен (VBG)

А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея. А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата. Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи. Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините. Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони. И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха. И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони. Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна. А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза: Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус. А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха. И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му; защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението ѝ веднага престана. А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?) Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла. А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир. Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави. И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде. И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

Лука 8:22-56 Ревизиран (BG1940)

А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха. А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и <вълните> ги заплашваха така щото бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина. И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, Който заповядва и на ветровете, и те Му се покоряват? И пристигнаха в герасинската страна, която е срещу Галилея. И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата. Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи. Защото <Исус> беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините. Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма; и <бесовете> Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им. И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави. А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата. И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се. И тия, които бяха видели това разказаха им как излекувал бесния. И цялото множество от герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна. А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с Него; но <Исус> го изпрати, като каза: Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи, по целия град, какви неща му стори Исус. А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха. И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му; защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше. И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, се приближи изотзад и се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението й. И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, а Ти казваш: Кой се допря до Мене? Но Исус каза: Някой се допря до Мене, защото Аз усетих, че сила излезе от мене. И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя. А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир. Докато той още говореше, дохожда някой си от <къщата на> началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави. И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето. И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани! И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат <нещо> да яде. И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.