Лука 8:1-18
Лука 8:1-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем зли духа, и Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си. И понеже се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, каза им притча: Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и беше стъпкано, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канарата; и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна сред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде плод стократно. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират. А ето значението на притчата. Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тези, които са слушали; тогава идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. Падналото на канарата са тези, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото сред тръните са онези, които са слушали и като си отиват, задушават се от грижи, богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, държат го в честно и добро сърце и дават плод с търпение. И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло; а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. Затова внимавайте как слушате; защото който има, на него ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
Лука 8:1-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си. А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“ Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират. Тази притча означава: семето е Божието слово. Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
Лука 8:1-18 Верен (VBG)
Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона; Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си. А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча: Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат, и да чуват, а да не разбират. А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово. А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат. Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. И никой, който запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат. Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. Затова внимавайте как слушате, защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
Лука 8:1-18 Ревизиран (BG1940)
И скоро след това <Исус> ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте <ученика>, и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести; Мария наречена Магдалина, от която бяха излезли седем беса, И Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана, и много други, които им услужваха с имота си. И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча: Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха. А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна всред тръните; и заедно с него пораснаха тръните и го заглушиха. А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. А учениците Му Го попитаха за <значението на> тая притча. Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите <се проповядва> с притчи, тъй щото, като гледат да не виждат, и като слушат, да не разбират. Прочее, ето <значението> на притчата. Семето е Божието слово. А <посяното> край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят. <Падналото> на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват. Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод. А <посяното> на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение. И никой, като запали светило не го покрива със съд, нито го туря под легло; но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат. Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве. Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.