Лука 22:31-62

Споделяне

Лука 22:31-62 Ревизиран (BG1940)

И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение. И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е. И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне. А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо, А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И излезе вън та плака горко.

Лука 22:31-62 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“ , защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са. И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; след Него отидоха и учениците. След като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдалечи от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, молеше се, като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде. И Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше. И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и им каза: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше, ето, зададе се тълпа; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и се приближи до Исус, за да Го целуне за поздрав. А Исус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? И тези, които бяха около Исус, като видяха какво щеше да стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. А Исус проговори: Спрете, престанете! И се допря до ухото му и го изцели. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. И като Го хванаха, отведоха Го и Го доведоха в къщата на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. И когато бяха запалили огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. А една слугиня, като го видя седнал до огъня, вгледа се в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече и каза: Жено, не Го познавам. След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър отговори: Човече, не съм. И като се мина около един час, друг някой взе да настоява и казваше: Наистина, и той беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не знам за какво говориш. И на часа, докато още изричаше тези думи, един петел пропя. И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думите на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мен. И излезе вън и плака горко.

Лука 22:31-62 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“ А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“ И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“ И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите: „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“ И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“ Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“ А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“ Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“ И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели. А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете! Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“ Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч. Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“ Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“ След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“ А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“ Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел. Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво заплака.

Лука 22:31-62 Верен (VBG)

(И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза: Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. И като излезе навън, плака горко.