Лука 22:1-38
Лука 22:1-38 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го погубят, защото се бояха от народа. Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който се числеше към дванадесетте; и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. А той се съгласи и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато не се е събрало множество. И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертват пасхалното агне. Исус изпрати Петър и Йоан и каза: Идете и ни пригответе, за да ядем Пасхата. А те Го попитаха: Къде искаш да приготвим? А той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, в която влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям Пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. След като отидоха, намериха всичко, както им беше казал; и приготвиха Пасхата. И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И им каза: Твърде много съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам; защото ви казвам, че няма вече да я ям, докато това не се изпълни в Божието царство. И като взе чаша, благодари на Бога и каза: Вземете това и го разделете помежду си; защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. И взе хляб и като благодари на Бога , разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, който Го предава! И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще направи това. Стана още и препирня помежду им кой от тях да бъде смятан за по-голям. А той им каза: Царете на народите господаруват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-малкия и който началства – като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като онзи, който слугува. А вие сте онези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той отговори: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пропее днес, докато три пъти не си отрекъл, че Ме познаваш. И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо? А те отговориха: От нищо. И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така също и торба; и който няма кесия, нека продаде дрехата си и нека си купи меч; защото ви казвам, че трябва да се изпълни с Мен и това писание: „И към беззаконници бе причислен“ , защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение. А те казаха: Господи, ето, тук има два меча. А Той им каза: Достатъчни са.
Лука 22:1-38 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха. А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа. Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици. И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде. Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа. И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне. Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“ Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“ Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе, и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“ И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“ Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря. Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли; и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам. Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“ И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си; защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“ И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“ Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас. Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата. И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“ Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това. А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям. Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели. Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа. Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания. И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас – да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“ И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“ Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“ Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“ А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“ Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“ Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
Лука 22:1-38 Верен (VBG)
И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство. И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. (И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е.
Лука 22:1-38 Ревизиран (BG1940)
А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете. Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството. И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. А те Му казаха: Где искаш да приготвим? А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство. И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание. Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава! И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това. Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям. А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. <Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение. И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.