Лука 19:11-27
Лука 19:11-27 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас. А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване. И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. А каза и на него: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа, защото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси. (Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.
Лука 19:11-27 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство. Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне. И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“ Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“ Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил. Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“ Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“ Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“ Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“ Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа. Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“ Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял. Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“ И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“ Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“ Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има. А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“
Лука 19:11-27 Верен (VBG)
И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим, и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне. И като повика десет от слугите си, им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте, докато дойда. Но неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Ние не искаме този да царува над нас. А като получи царството и се върна, заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване. Дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И той му каза: Хубаво, добри слуго! Понеже се показа верен в твърде малкото, имай власт над десет града. Дойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. И на него каза: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа, защото се боях от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който взимам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И каза на присъстващите: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси! Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси! Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има. А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, ги доведете тук и ги посечете пред мен.
Лука 19:11-27 Ревизиран (BG1940)
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с <това> докле дойда. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. А рече и на него: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. <Господарят> му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.