Йоан 4:1-30
Йоан 4:1-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му, напусна Юдея и пак отиде към Галилея. И трябваше да мине през Самария. И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. Там беше Якововият кладенец. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час. Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода! Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му? Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно. Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? Те излязоха от града и отиваха при Него.
Йоан 4:1-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава – въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му, Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея. Но трябваше да мине през Самария. И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа. Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“ Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“ Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода.“ Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец – и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“ Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“ Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“ Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“ Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“, защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“ Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“ Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец. Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите. Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива. Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“ Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“ Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“ В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“ Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората: „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“ Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
Йоан 4:1-30 Верен (VBG)
И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан – не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му – напусна Юдея и отиде пак в Галилея. Но трябваше да мине през Самария. И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час10. Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус є каза: Дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. Иисус в отговор є каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода. Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му? Иисус в отговор є каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам. Иисус є каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус є каза: Добре каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза. Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. Иисус є каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. Иисус є каза: Аз съм, който разговарям с теб. В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея? Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.
Йоан 4:1-30 Ревизиран (BG1940)
Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана, (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му), напусна Юдея и отиде пак в Галилея. И трябваше да мине през Самария. И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа. Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час. Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия. (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна). Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните). Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода? Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му? Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам. Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука. В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала. Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме. Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито <само> в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко. Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм <Месия>. В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея? Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората: Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос? Те излязоха от града и отиваха към Него.