Йоан 11:1-54

Споделяне

Йоан 11:1-54 Ревизиран (BG1940)

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

Йоан 11:1-54 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен. А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар. След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия; и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Исус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. Исус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като ѝ каза: Учителят е дошъл и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. Исус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма ни, и народа ни. А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците.

Йоан 11:1-54 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“ Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“ Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“ Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там. А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ Иисус се просълзи. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“ Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“ Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус. Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. И от този ден те се сговориха да Го убият. Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

Йоан 11:1-54 Верен (VBG)

Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра є Марта, беше болен. А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен. А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея. А Иисус любеше Марта и сестра є, и Лазар. И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря. Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Иисус є каза: Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Иисус є каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света. И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. Иисус се просълзи. Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв. Иисус є каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.

Йоан 11:1-54 Ревизиран (BG1940)

Един <човек на име> Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен. (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си). И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. И тъй, като дойде Исус, намери, че <Лазар> бил от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус. Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете, нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ. Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят. Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.