Съдии 5:1-31Споделяне

Съдии 5:1-31 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете Господа. Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на Господа; на Господа, Израилевия Бог, ще пея хвала. Господи, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. Планините се разтопиха от присъствието Господне, самият Синай – от присъствието на Господа, Израилевия Бог. В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! Далеч от кипежа на стрелците, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на Господа, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът Господен слезе при портите. Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! Тогава направи остатък от народа да владее благородните; Господ ме направи да владея силните. Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните места на полето. Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им. Кълнете Мироз, каза ангелът Господен, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа против силните. Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. В краката ѝ се повали, падна; простря се; в краката ѝ се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв. Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си: Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. Така да погинат всички твои врагове, Господи; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.

Съдии 5:1-31 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам: „Затова, че храбри воини предвождаха Израил, затова че народът прояви усърдие – прославете Господа! Слушайте, царе, внимавайте, вождове! Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа, на Господа, Бога Израилев. Когато Ти, Господи, потегли от Сеир, когато Ти тръгна от страната на Едом, тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд и от облаците се изляха води; планините се топяха от присъствието на Господа – самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев. В дните на Самегар, наследник на Анат, в дните на Яил пътищата пустееха и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища. Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил, докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз – майката на Израил. Народът избра нови богове, затова се разрази войната пред вратата му. Видяха ли се щит и копие сред четиридесет хиляди мъже от Израил? Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил, към мъжете доброволци сред народа – прославете Господа! Вие, които гордо яздите на бели осли, които седите на килими и шествате по улиците – пейте песен! Сред хорови песнопения при кладенци, там, където черпят вода за стадата си – там възхваляват спасителните дела на Господа, спасителните дела на владичеството Му в Израил! Тогава Господният народ потегли към портите. Вдигни се, Деворо, вдигни се! Запей песен! Вдигни се и ти, Варак, и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам! Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил; Господ ми подчини силните. Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик след тебе, Вениамине, между твоето племе; от Махира идваха вождове, а от племето на Завулон – онези, които държаха жезъл. Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както и Исахар заедно с Варак, се спуснаха пеша в долината. В областите на Рувимовото племе се правят дълги съвещания. Защо си ми седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В областите на Рувимовото племе ехтят силни прения. Галаад обитава отвъд Йордан, а защо племето на Дан седи в корабите? Племето Асирово стои на морския бряг и спокойно си живее при своите заливи. Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си, както и племето на Нефталим – по полските височини. Дойдоха царе, влязоха в битки, тогава влязоха в битки ханаанските царе в Танаах, при водите на Мегидон, но плячка от сребро не взеха. Звездите от небето воюваха, воюваха с небесните си движения против Сисар. Поток Кисон с буйни води завлече враговете, поток Кедумим, поток Кисон. Мощно се устреми ти, душо моя! Тогава се чупеха конски копита от стремглава езда, от ездата на силните им ездачи. Прокълнете Мероз – казва Господният ангел, – горко прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на Господа, на помощ на Господа срещу храбрите. Да бъде благословена между жените Яил, жената на кенееца Хевер, да бъде благословена между жените в шатрите! Той вода поиска; тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи. Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към ковашкия чук; удари Сисар, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи. При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; където се сгърчи, там падна мъртъв. През прозореца надничаше Сисаровата майка. През решетката крещеше тя: „Защо се бави да дойде конницата му, защо закъсняват колелетата на колесницата му?“ Нейните мъдри придворни ѝ отговарят и даже сама тя дава отговор на себе си: „Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят – по девойка робиня, по две девойки на всеки воин; та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи, плячка от пъстрошарени везани дрехи, от пъстрошарени дрехи, от две страни везани, снети от рамене на пленници.“ Така да погинат всички Твои врагове, Господи! А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“ След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

Съдии 5:1-31 Верен (VBG)

А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха: Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА! Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог! ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода. Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай – пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки. Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил. Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА! Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте! Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите. Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов! Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите. Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника. И първенците на Исахар бяха с Девора – Исахар като Варак – спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения. Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли. Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си. Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето. Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри. Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак. Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му. При краката є се повали той, падна, просна се; при краката є се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв. Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му? Нейните мъдри княгини є отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама: Не намират ли и не делят ли плячка – по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя? Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.

Съдии 5:1-31 Ревизиран (BG1940)

В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: - За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа. Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала. Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода. Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева. В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана. Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля. Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; <Но> видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля? Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това! Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите <корист.>}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите. Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов! Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните. Които са от корена Ефремов, <слязоха> против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител. И първенците Исахарови <бяха> с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения. Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания. Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си. Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето, Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха. От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара. Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя. Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им. Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните. Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени <живеещи> в шатри нека бъде благословена. Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв. Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си: Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на <момите взети в> корист. Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.