Евреи 6:10-20
Евреи 6:10-20 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията. Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза: „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
Евреи 6:10-20 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите. Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда. Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал. Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне, като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“ И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове. Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва. Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда. Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм, където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.
Евреи 6:10-20 Верен (VBG)
Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза: „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното. Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях, така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда, която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата, където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.
Евреи 6:10-20 Ревизиран (BG1940)
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край; да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните <благословения>. Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки: "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа". И така, <Авраам>, като устоя, получи обещаното. Защото <както>, човеците се кълнат в някого по-голям <от тях>, и клетвата, <дадена> в потвърждение <на думата>, туря край на всеки спор между тях, <така> и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
