Евреи 12:3-13
Евреи 12:3-13 Ревизиран (BG1940)
Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той; Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема", Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена", и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
Евреи 12:3-13 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той. Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“ Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва? Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него. Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.
Евреи 12:3-13 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си. В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава. Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“ Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва? Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове. Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот? Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост. Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него. Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив – да се излекува.
Евреи 12:3-13 Верен (VBG)
Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той, защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове. Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем? Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него. Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“ и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.