Евреи 12:18-29
Евреи 12:18-29 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря, към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела. И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: Ужасен съм и треперя. Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел. Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който поглъща.
Евреи 12:18-29 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря, към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.“ И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“ Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел. Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи, който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата. Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото. И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно – с благоговение и страхопочитание, защото нашият Бог е всеунищожителен огън.
Евреи 12:18-29 Верен (VBG)
Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря, нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума, защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“, и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ – а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел. Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата, чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят. Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; защото и нашият Бог е огън пояждащ.
Евреи 12:18-29 Ревизиран (BG1940)
Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря, <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни"; и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан"); но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата. Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата! Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето". А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда.