Битие 39:7-23
Битие 39:7-23 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене. Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има; в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи, тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън. А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън, тя извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън. И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене; но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън. Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна. И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница. Но Господ беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него. Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той. Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото Господ беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.
Битие 39:7-23 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея. Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.
Битие 39:7-23 Верен (VBG)
И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен! Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има. В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея. А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата. И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката є, избяга и излезе вън. А като видя, че остави дрехата си в ръката є и избяга вън, тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас, а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома. И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен, но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън. Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна. И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница. Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник. Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.
Битие 39:7-23 Ревизиран (BG1940)
И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.