Битие 24:1-67

Споделяне

Битие 24:1-67 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко, Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак. А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам. Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това. И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам. Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода. Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти. А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят. И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза: Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване. Тогава човекът се наведе и се поклони на Господа. И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми. А девойката се затича и разказа тези неща на майка си. Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора. И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него. И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай. Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. Господ е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене. Но той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия. И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите. Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ. Наведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми. А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде. Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже. И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му. И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили. Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата. Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Битие 24:1-67 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко. Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея. Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“ Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“ Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там. Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми. Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“ Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо. Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор. Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода. Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам. Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода. Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“ Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор. Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи. А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“ Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие. А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“ Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили. Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не. След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли. Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“ А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“ След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“ Тогава той се наведе, поклони се пред Господ с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“ Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това. Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия, защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора. Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“ Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него. Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“ Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб. Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли. Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше. Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея, а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“ Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“ Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом. Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“ Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно, то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“, и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ – нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“ Още не бях успял да изрека това – ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“ Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми. Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ. Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар. Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“ Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо. Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“ Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята. Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ. След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“ Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“ Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“ Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“ Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“ Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го, като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“ След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина. А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев. Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили. Ревека видя Исаак и скочи от камилата. Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри. Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.

Битие 24:1-67 Верен (VBG)

А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко, Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми, и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак! А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл? Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там! ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми. Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там! Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо. И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор. И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам! Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода. Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми. Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си. Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят. И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не. И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете є, тежки десет сикъла злато, и каза: Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване. Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми! А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си. А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора. И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите. И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него. И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай! Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам. ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета. И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея, а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен. Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя, ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! – и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! – тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми. Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз є казах: Дай ми да пия. И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите. Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа є и гривните на ръцете є, и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми. И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво. А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята. И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат є и на майка є. После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми. А брат є и майка є казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде! Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си. А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже. И така, повикаха Ревека и є казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката є и слугата на Авраам с мъжете му. И благословиха Ревека, като є казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си! И Ревека и слугините є станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина. А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили. И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата. И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Битие 24:1-67 Ревизиран (BG1940)

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака. А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай. Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми. И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. <Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми. А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.