Езекил 42:1-14
Езекил 42:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Тогава ме изведе във външния двор при пътя към север; и ме заведе в стаята, която беше срещу отделеното място и срещу зданието към север. На лицето му, което беше сто лакти дълго, имаше северна врата; а широчината му беше петдесет лакти. Срещу двадесетте лакти, които принадлежаха на вътрешния двор, и срещу пода, който принадлежеше на външния двор, имаше галерия срещу галерия на третия етаж. Пред стаите имаше коридор, десет лакти широк навътре – път, сто лакти дълъг; и вратите на стаите бяха към север. А най-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха от тях повече, отколкото от долните и средните етажи на зданието. Защото те бяха на третия етаж и нямаха стълбове като стълбовете на дворовете; затова най-горният етаж се стесняваше повече, отколкото най-долният и средният етаж, като започваше от земята. И на външната стена, която беше от страните на стаите, към външния двор, пред стаите, дължината беше петдесет лакти. Защото дължината на стаите, които бяха във външния двор, беше петдесет лакти; и, ето, пред храма имаше сто лакти. А под тези стаи беше входът от изток, като се отива към тях от външния двор. Стаите бяха в дебелината на дворовата стена към изток, пред отделеното място и пред зданието. Коридорът пред тях беше наглед като коридора пред стаите, които бяха към север; имаха еднаква дължина и широчина; и всичките им изходи бяха според техните мерки и врати. И както имаше врати на стаите, които бяха към юг, така имаше и врата там, където почваше коридорът – коридорът право срещу стената към изток, като се влиза в тях. Тогава ми каза: Северните и южните стаи, които са пред отделеното място, са святите стаи, където свещениците, които се приближават към Господа, ще ядат пресвятите неща и хлебния принос, приноса за грях и приноса за вина; защото мястото е свято. Когато свещениците влизат в храма, да не излизат от святото място във външния двор, а там да слагат дрехите, с които служат, защото са святи; а когато обличат други дрехи, тогава да се приближават към онова, което принадлежи на народа.
Езекил 42:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Тогава ме изведе във външния двор през северната врата. Доведе ме при стаите, които бяха близо до откритото пространство и близо до сградата на север. Ширината на фасадата – северната му страна, от която се влизаше, беше сто лакътя, а ширината му – петдесет лакътя. Срещу двадесетте лакътя на вътрешния двор и настилката на външния двор имаше галерии, разположени една над друга на три етажа. Пред стаите имаше пътека, широка десет лакътя, към вътрешния двор и коридор, широк един лакът, а входовете им бяха на северната страна. По-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха повече място от тях, отколкото от долните и средните нива на сградата. Защото те бяха на три етажа и нямаха стълбове като онези в двора. Затова горните стаи бяха по-тесни от тези на средния и долния етаж. Паралелно на стаите имаше стена към външния двор пред тях. Тя беше дълга петдесет лакътя, защото дължината на стаите, които бяха към външния двор, беше петдесет лакътя, а стената пред храма беше дълга сто лакътя. Под тези стаи имаше вход от изток, когато се влизаше в тях от външния двор, намиращ се в началото на стената. На юг също близо до двора и до сградата имаше стаи с коридор пред тях. Те бяха като стаите, обърнати към север; дължината и ширината, както и всичките им изходи, тяхното подреждане и входовете им, бяха еднакви със стаите на южната страна. В началото на коридора имаше вход по продължение на защитната стена, даващ възможност да се влезе от изток. Тогава Той ми каза: „Северните стаи и южните стаи, които са пред площада, са свещени стаи, в които свещениците, като се приближават към Господа, ядат най-свещените жертви. Там те ще поставят най-свещените жертви – хлебното приношение, жертвата за грях и жертвата за вина, защото това място е свято. След като свещениците влязат, те не трябва да излизат от това свято място във външния двор, докато не оставят одеждите си, в които са служили, защото те са осветени. Те трябва да облекат други одежди, преди да се доближат до мястото, където са хората.“
Езекил 42:1-14 Верен (VBG)
И ме изведе във външния двор при пътя, който води на север, и ме заведе в стаята, която беше срещу отделното място и срещу северното здание. На лицето му, дълго сто лакътя, беше северната врата, а ширината беше петдесет лакътя. Срещу двадесетте лакътя на вътрешния двор и срещу каменната настилка на външния двор имаше галерия срещу галерия на третия етаж. И пред стаите имаше коридор, десет лакътя широк, и навътре – път от един лакът; и вратите на стаите бяха на север. А най-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха от тях повече отколкото от долните и средните етажи на зданието. Защото те бяха на три етажа и нямаха стълбове като стълбовете на дворовете; затова горният етаж беше по-тесен от долния и средния, от земята. И стената отвън, която беше успоредна на стаите към външния двор, пред стаите, дължината є беше петдесет лакътя. Защото дължината на стаите, които бяха на външния двор, беше петдесет лакътя; и ето, пред храма беше сто лакътя. А под тези стаи беше входът от изток, като се отива към тях от външния двор. На ширината на стената на двора на изток, пред отделеното място и пред зданието имаше стаи. И пътят пред тях беше на вид като стаите, които бяха на север; както по дължина, така и по ширина и по всичките им изходи и по наредбата им и по вратите им. И като вратите на стаите, които бяха на юг, имаше и врата в началото на пътя, пътя право срещу стената на изток, като се идва към тях. И ми каза: Северните стаи и южните стаи, които са пред отделното място, са светите стаи, където свещениците, които се приближават при ГОСПОДА, ще ядат пресветите неща. Там ще слагат пресветите неща – и хлебния принос, и жертвата за грях, и жертвата за вина – защото мястото е свято. Когато свещениците влизат в храма, да не излизат от святото място във външния двор, а там да слагат дрехите, с които служат, защото са свети; и да обличат други дрехи и така да се приближават при онова, което е на народа.
Езекил 42:1-14 Ревизиран (BG1940)
Тогава ме изведе във външния двор при пътя към север: и заведе ме в стаята, която бе срещу отделеното място, и срещу зданието към север. В лицето му, което беше сто лакти дълго, имаше северната врата; а широчината му бе петдесет лакти. Срещу двадесетте <лакти>, които принадлежаха на вътрешния двор, и срещу пода, който принадлежеше на външния двор, имаше галерия срещу галерия на третия етаж. И пред стаите имаше коридор десет лакти широк навътре, - път сто лакти дълъг; и вратите на <стаите> бяха към север. А най-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха от тях повече отколкото от долните и средните етажи на зданието. Защото те бяха на третия етаж, и нямаха стълбове като стълбовете на дворовете; затова <най-горният етаж> се стесняваше повече нежели най-долният и средният <етаж>, <почвайки> от земята. И на външната стена, която бе от страните на стаите, към външния двор, пред стаите, дължината бе петдесет лакти. Защото дължината на стаите, които бяха във външния двор беше петдесет лакти; и, ето, пред храма имаше сто лакти. А под тия стаи, беше входът от изток като се отива към тях от външния двор. Стаите бяха в дебелината на дворовата стена към изток, пред отделеното място, и пред зданието. И коридорът пред тях беше на глед като коридора пред стаите, които бяха към север; имаха еднаква дължина и широчина; и всичките им изходи бяха според техните кроежи и според техните врати. И като имаше врати на стаите, които бяха към юг, така имаше и врата гдето почваше коридорът, коридорът право срещу стената към изток като се влиза в тях. Тогава ми рече: Северните стаи и южните стаи, които са пред отделеното място, са светите стаи, гдето свещениците, които се приближават при Господа, ще ядат пресветите неща; и хлебния принос, приноса за грях и приноса за престъпление; защото мястото е свето. Когато свещениците влизат <в храма>, да не излизат от светото място във външния двор, но там да слагат дрехите, с които служат, защото са свети; а когато обличат други дрехи, тогава да се приближават при онова, което принадлежи на людете.