Еклесиаст 4:4-8
Еклесиаст 4:4-8 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра. Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът, и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра. Тогава отново видях само суета под слънцето. Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.
Еклесиаст 4:4-8 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър. Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда. По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка. Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето: ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.
Еклесиаст 4:4-8 Верен (VBG)
И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър. Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът. По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър. И се обърнах и видях суета под слънцето. Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.
Еклесиаст 4:4-8 Ревизиран (BG1940)
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър. Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът, И <казва>: По-добре <една> пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър. Тогава изново видях <само> суета под слънцето. Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И <той не дума>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.