Деяния 7:20-43
Деяния 7:20-43 Ревизиран (BG1940)
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".
Деяния 7:20-43 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет, като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон.
Деяния 7:20-43 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела. Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“ Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“ Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: „Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“ Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“ Този е, който по време на събранието в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“ И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
Деяния 7:20-43 Верен (VBG)
В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело. А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните. И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина, като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг? А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина? Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина. И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел. И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа: „Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години. Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – Него слушайте.“ Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас. На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет, като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана. И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце. Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята? Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
Деяния 7:20-43 Ревизиран (BG1940)
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно <дете>, и когото храниха три месеца в бащиния му дом. И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело. А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните. И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина, мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха. На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг? А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас? И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина? Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина. И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина. А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа; "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет". Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител. Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години. Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене", Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас: когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет, казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана". И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили. Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята? <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".