Деяния 5:1-42

Споделяне

Деяния 5:1-42 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот и задържа нещо от стойността със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. След като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? А тя отговори: За толкова. А Петър каза: Защо се наговорихте да изпитате Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб. И тя начаса падна до краката му и издъхна; а младежите, като влязоха, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги величаеше; и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се присъединяваха), така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Йерусалим, които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, които съставляват садукейската секта, и, изпълнени със завист, сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата и като ги изведе, им каза: Идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на този вечен живот. Те, като чуха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и онези, които бяха с него, и като свикаха Синедриона и всички старейшини на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; върнаха се и известиха: Намерихме тъмницата заключена много здраво и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата стража и главните свещеници, като чуха тези думи, бяха в недоумение поради тях и се чудеха какво ще последва от това. Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни. И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона; и първосвещеникът ги попита: Строго ви забранихме да поучавате в това име; но ето, изпълнили сте Йерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек. А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го проковахте на дърво. Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете. И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Святият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време; и каза на събранието: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.

Деяния 5:1-42 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха. След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това. Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ Когато чуха тези думи, първосвещеникът, началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа. Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“ Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият. Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.

Деяния 5:1-42 Верен (VBG)

А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа є. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. Него Бог с десницата Си възвиси за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

Деяния 5:1-42 Ревизиран (BG1940)

А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот, и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата? Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога. И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото. И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова. А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе. И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й. И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем; а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха; и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха), така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха. Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист, туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница. Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот. Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>. Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре. А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това. Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете. Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни. И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек. А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците. Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете. И ние сме свидетели Нему за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват. А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време; и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци. Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха. След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали; но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници. И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.