Деяния 4:1-31
Деяния 4:1-31 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер. А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди. И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците; и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това? Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен, да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим. А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си: Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име. И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“ Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово.
Деяния 4:1-31 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус възкресение от мъртвите, заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“ И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“ Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
Деяния 4:1-31 Верен (VBG)
И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях, възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите. И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер. А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди. И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците, първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това? Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен, нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим. А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус. Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си, казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем. Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това Име. И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус. Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото. Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години. И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините. А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети? Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“ Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил, за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус. И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
Деяния 4:1-31 Ревизиран (BG1940)
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях, възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите. И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер. А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди. И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците; и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това? Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини, ако ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен, да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав. Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим. А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса. А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат. Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки: Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име. Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име. А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото. Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините. А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях, Ти чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети? Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник". Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал, за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.