Деяния 23:1-10
Деяния 23:1-10 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят! А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите. И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
Деяния 23:1-10 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“ Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога.“ И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.
Деяния 23:1-10 Верен (VBG)
И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на народа си.“ А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите! И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете. И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
Деяния 23:1-10 Ревизиран (BG1940)
И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си". А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите. И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели. Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете. И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел? И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.