Деяния 22:17-30
Деяния 22:17-30 Ревизиран (BG1940)
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление, и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин. Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>. Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.
Деяния 22:17-30 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. Но Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее! И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин! Тогава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
Деяния 22:17-30 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“ Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“ До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал. На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
Деяния 22:17-30 Верен (VBG)
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен. И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб, и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха. Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците. До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее! И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин. Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да. Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него. Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал. На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.
Деяния 22:17-30 Ревизиран (BG1940)
И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление, и видях Го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. И аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха. Но Той ми рече: Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците. До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее. И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха, хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него. И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден? Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин. Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми римлянин ли си ти? А той каза: Римлянин. Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил <в него>. Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.