Деяния 16:16-40
Деяния 16:16-40 Ревизиран (BG1940)
И <един ден>, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни <наред>. А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час. А господарите й като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът купно се подигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука. Тогава <началникът> поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа, и ще се спасиш, ти и домът ти. И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци. И началникът съобщи думите на Павла, <казвайки>: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир. Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат. И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те, като чуха, че били римляни, уплашиха се; и дойдоха та ги помолиха <да бъдат снизходителни> и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и, като видяха братята, увещаваха ги и, си заминаха.
Деяния 16:16-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час. А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим. Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада. Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, като мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тук. Тогава началникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господ Исус Христос и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните; и незабавно се кръстиха, той и домашните му. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом. А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да кажат: Пусни онези човеци. И началникът съобщи думите на Павел, като каза: Градските съдии са пратили да ви пуснем; затова сега излезте и си идете с мир. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат. И палачите съобщиха тези думи на градските съдии; а те, като чуха, че са римляни, се уплашиха; и дойдоха и ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха, поканиха ги да си отидат от града. А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидия и като се видяха с братята, увещаха ги и си заминаха.
Деяния 16:16-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си. Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“ Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг. Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците. И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“ Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги. И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази. Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови. Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“ Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила. И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“ А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“ И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му. Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога. А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“ Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“ Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“ Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Деяния 16:16-40 Верен (VBG)
И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час. А когато господарите є видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни, и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме. Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада. Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха. И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха. И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук. А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила; и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти. И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом. А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора. И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир. Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат! И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха. И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града. А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.