2 Царе 2:12-32
2 Царе 2:12-32 Ревизиран (BG1940)
И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема. Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат. И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги. И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон. И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира. А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето? Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се. А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си? И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си. И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече. Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха. И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
2 Царе 2:12-32 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И така, Авенир, Нировият син, и слугите на Исвостей, Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. Също и Йоав, Саруиният син, и Давидовите слуги излязоха и се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. Тогава Авенир каза на Йоав: Нека станат сега момците да се поборят пред нас. И Йоав каза: Нека станат. И така, те станаха и преминаха, на брой дванадесет души от Вениамин, от страната на Исвостей, Сауловия син, и дванадесет от Давидовите слуги. Те хванаха всеки съперника си за главата и всеки заби меча си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; затова онова място бе наречено Хелкат-асурим, което е в Гаваон. В онзи ден сражението стана много ожесточено. И Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. И там бяха тримата Саруини синове: Йоав, Ависей и Асаил. А Асаил бягаше бързо като полска сърна. Асаил се спусна след Авенир; и като тичаше, не се отби нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво, хвани някого от момците и вземи оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. Авенир пак каза на Асаил: Спри да ме преследваш; защо да те поваля на земята? Тогава как ще погледна брат ти Йоав в лицето? Но той отказа да спре; затова Авенир го прободе в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад. И Асаил падна там и умря на място. И всички, които идваха на мястото, където Асаил падна и умря, се спираха. А Йоав и Ависей преследваха Авенир. И слънцето залязваше, когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. Вениаминците, като се събраха около Авенир, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. Тогава Авенир извика към Йоав: Докога ще се изтребваме с мечове? Не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Кога ще кажеш на народа си да престане да преследва братята си? А Йоав отговори: Заклевам се в живота на Бога, че ако ти не беше предложил да се поборят момците, тогава още призори народът щеше да се оттегли от преследването на братята си. И така, Йоав засвири с тръбата и целият народ се спря, и не преследваха вече Израил, нито се биеха вече. Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през полето, преминаха Йордан, пропътуваха целия Витрон и дойдоха в Маханаим. А Йоав се върна от преследването на Авенир; и като събра целия народ, видя, че от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. Но Давидовите слуги бяха убили от вениаминците и от Авенировите хора триста и шестдесет мъже. И вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. А Йоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.
2 Царе 2:12-32 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим, което се намира в Гаваон. През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха. А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана. А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.
2 Царе 2:12-32 Верен (VBG)
А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон. И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите – от другата страна на водоема. Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат. И те станаха и преминаха под брой – дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид. И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-Асурим, което е при Гаваон. И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид. И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил; а Асаил беше лек в краката си като полска газела. И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му. И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето? Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше. А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня. И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм. Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си? И Йоав каза: Жив е Бог – ако ти не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си! И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият. А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил. Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви. Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване.
2 Царе 2:12-32 Ревизиран (BG1940)
И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема. Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат. И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги. И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон. И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира. А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето? Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички <които> дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се. А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си? И рече Иоав: <заклевам се> в живота на Бога, че ако не беше говорил ти <да поиграят момците>, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си. И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече. Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, <които> умряха. И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.