4 Царе 8:1-15
4 Царе 8:1-15 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил: Стани и иди, ти и домът ти, и поживей там, където можеш да живееш; защото Господ повика глада и ще дойде на земята, и ще продължи седем години. И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът ѝ, да живее във филистимската земя седем години. А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си. А царят разговаряше със слугата на Божия човек Гиезий и казваше: Я ми разкажи за всички големи дела, които Елисей извърши. И когато разказваше на царя как пророкът беше съживил мъртвия, жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът ѝ, когото Елисей съживи. Царят запита жената и тя му разказа историята. Тогава царят ѝ определи един чиновник, на когото нареди: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта от нивите ѝ от деня, когато е напуснала страната, досега. Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад беше болен; и му известиха: Божият човек дойде тук. Царят каза на Азаил: Вземи подарък в ръката си и иди да посрещнеш Божия човек, и се допитай чрез него до Господа: Ще оздравея ли от тази болест? И Азаил отиде, за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; дойде, застана пред него и каза: Синът ти Венадад, сирийският цар, ме прати при теб и попита: Ще оздравея ли от тази болест? Елисей му отговори: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш от болестта. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре. И втренчи погледа си в Азаил, без да мръдне, докато онзи се засрами; и Божият човек заплака. А Азаил попита: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. Азаил каза: Но какво е слугата ти, кучето, за да извърши това голямо дело? Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия. Тогава Азаил си тръгна от Елисей, дойде при господаря си и той го запита: Какво ти каза Елисей? Азаил отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш. А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че царят умря. А вместо него се възцари Азаил.
4 Царе 8:1-15 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“ Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя. Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си. Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“ И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“ Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“ След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“ Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“ Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар – всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“ Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“ Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака. Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“ Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“ Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“ Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.
4 Царе 8:1-15 Верен (VBG)
А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, и є беше казал: Стани и иди, ти и домът ти, и пребивавай където можеш да пребиваваш, защото ГОСПОД е повикал глада и той ще дойде на земята за седем години. И жената беше станала и беше постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла, тя и домът є, и беше пребивавала седем години във филистимската земя. А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя. И излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си. А царят точно говореше с Гиезий, слугата на Божия човек, и казваше: Моля те, разкажи ми всичките велики неща, които Елисей е извършил. И когато разказваше на царя как беше съживил мъртвия, ето че жената, чийто син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. Тогава Гиезий каза: Господарю мой, царю, тази е жената и този е синът є, когото Елисей съживи! И царят попита жената и тя му разказа. Тогава царят є определи един чиновник и каза: Върни всичко, което е било нейно, и цялата реколта на нивите є от деня, когато е напуснала страната до сега. И Елисей отиде в Дамаск. А арамейският цар Венадад беше болен. И му съобщиха и казаха: Божият човек дойде тук. И царят каза на Азаил: Вземи със себе си подарък и иди, посрещни Божия човек и се допитай чрез него до ГОСПОДА и кажи: Ще оздравея ли от тази болест? И Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си подарък от всяко благо на Дамаск, четиридесет камилски товара, и дойде и застана пред него, и каза: Синът ти Венадад, арамейският цар, ме прати при теб и казва: Ще оздравея ли от тази болест? И Елисей му каза: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш. Но ГОСПОД ми откри, че непременно ще умре. И втренчи поглед в Азаил, без да мръдне, докато той се засрами. И Божият човек заплака. А Азаил каза: Защо плаче господарят ми? И той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилевите синове – укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, децата им ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. И Азаил каза: Но какво е слугата ти – куче – че да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: ГОСПОД ми показа, че ти ще царуваш над Арам. И той си отиде от Елисей и дойде при господаря си и той му каза: Какво ти каза Елисей? А той му отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш. А на другия ден взе завивката, натопи я във вода и я разпростря върху лицето му, така че той умря. И Азаил се възцари вместо него.
4 Царе 8:1-15 Ревизиран (BG1940)
А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята <и ще продължи> седем години. И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години. А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си. А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши. И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи. И царят запита жената, и тя му разказа <работата>. Тогава царят й определи един чиновник, <комуто> каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега. А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук. И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест? И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест? И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш <от болестта>. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре <друго-яче>. И втренчи погледа си в <Азаила> без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака. А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия. Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш. А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари.